В основата на калкулатора стои научно обоснована методология, разработена от експертите на Wind of Change, на база международно признати източници и практики. При изграждането ѝ сме се придържали към принципите на Протокола за парникови газове (Greenhouse Gas Protocol) – глобален стандарт за инвентаризация на парникови газове. Според него, за да изчислим емисиите от парникови газове, обвързани с дадена дейност или стока, трябва да имаме следните три вида информация:

• Точни данни за дейността

Тази информация е специфична за всеки един от нас – колко км изминаваме с личния си автомобил или с градския транспорт, колко често пазаруваме мебели или бяла техника, с какво храна се изхранваме. Много от тези неща по-често са споделени с други хора. Поради това, когато събираме данни относно консумацията ни, например на електроенергия, трябва и да знаем от колко души се състои домакинството ни. Това се отнася и за ежедневното ни придвижване, или пък за емисиите, свързани с построяването на жилището ни. Други категории са всъщност само лични – с какви ястия се храним през седмицата или колко често си купуваме козметика.

• Емисионни фактори

Така се наричат определени коефициенти, които ни показват колко емисии на парникови газове можем да отнесем към единица дейност или стока/предмет. Парниковите газове не включват само въглероден диоксид (СО₂), но и метан (CH₄), и диазотен оксид (N₂O ), и други. Поради това, когато ползваме емисионни фактори и изчисляваме общите емисии ползваме единицата СО₂ еквивалент. Това означава, че в нашите изчисления са включени всички възможни асоциирани парникови газове и техният ефект върху затоплянето на климата е приравнен към ефекта на въглеродния диоксид. 

Повечето от факторите, които ползваме, са взети от публични бази данни – като например френската Base Carbone, създадена от френската агенция за екологичен преход. Там се намират над 10 000 емисионни фактора, които са изчислени по методологията публикувана в докладите на Междуправителствения панел по изменение на климата (IPCC). Базирали сме и някой от факторите и логиката на въпросите от фрески калкулатор NosGestesClimat. Разбира се има емисионни фактори, които са специфични за България – например факторът за електроенергия. Той се определя от различното съотношение за видовете източници на електроенергия и тъй като това е постоянно променящо се производство, емисионният фактор се изменя всяка година. За целта на нашите изчисления сме ползвали платформата Electricity maps, която показва както в реално време производството и консумацията на енергия, според източниците, така и усреднен емисионен фактор за няколко години назад за различните държави в Европейския съюз. 

• Процент на несигурност

Това представлява обхват от „+“ или „–“ емисии, в които е възможно да попадат нашите изчисления, т.е. това, което представяме като резултат от изчисленията, е средна стойност. Различни съображения влияят на изчисляването на неопределеността. Емисионните фактори в повечето случаи представляват усреднени стойности, свързани с производството на определена стока или услуга. За да бъдат напълно точни, се налага изчисляване на всички емисии, свързани с всички работни процеси и употребени суровини и енергия по веригата на производство. Изборът на емисионни фактори и формирането им влияе на процента на неопределеност. Допълнително, неопределеността се повишава според всяко предположение, което правим, когато не разполагаме с точни данни или емисионни фактори. 

В нашия калкулатор това не е включено, тъй като целта му не е да ни покаже най-точното изчисление на емисии на парникови газове, а да ни даде представа, от коя сфера на ежедневието ни идват най-много емисии. Това знание е първата крачка към вземането на решения за намаляването на личния ни отпечатък. 

Теми

Изчисленията включват основните категории, които допринасят за личния въглероден отпечатък – жилище, транспорт, храна, потребление на стоки и услуги.
Методологията и най-вече емисионните фактори ще бъдат редовно надграждани и актуализирани, така че да отразяват нови научни данни и промени в потребителските навици.

Емисии от жилището

Емисиите на парникови газове от употребата на жилището ни включват няколко различни аспекта. В изчисленията включваме консумацията на електроенергия, топлоенергия и вода. Отделно включваме и емисии, свързани с построяването на жилището ни. В България емисиите от производство на енергия представляват 43%, а тези от строителния сектор са 9%. 

Емисии от пътувания

Тук разглеждаме как се придвижваме през годината. От ежедневното ни ходене до работно място из града до пътувания за почивки или командировки. Различните видове транспорт – автомобил, автобус, тролей, самолет, влак – имат много различен отпечатък, като в някои случаи е от значение и разстоянието! Транспортният сектор в страната възлиза на 19% от общите емисии. 

Емисии от храна

Производството на храна е отговорно за 30% от световните емисии на парникови газове! Затова е важна тема, в която събираме детайлна информация. Емисиите от този сектор за страната са 11.30%, доста по-малко от световните.

Емисии от консумация на стоки

Всичко останало, което си купуваме – дрехи, мебели, оборудване, дори услуги (пощенски например) също има своя отпечатък. Производството на дадена стока или извършването на дадена услуга изисква енергия, която съответно има емисии на парникови газове. За тази категория няма яснота какви са емисиите на държавно ниво, тъй като не се отчитат т.нар индиректни емисии.