Пътуваме все по-често и все по-надалеч и това съвсем естествено се отразява на емисиите ни на парникови газове. Но кой е най-силно емитиращият транспорт? Как се сравняват емисиите от автомобил, самолет, влак или автобус? На тези въпроси ще отговорим тук.

Разстоянията из цялата земя са достъпни за все повече хора, независимо от начина на придвижване. От различните видове транспорт, авиацията е най-силно емитиращият – като емисиите варират спрямо разстоянието, което изминаваме със самолета и големината му. Например, един средно голям пътнически самолет има емисии между 178 гр и 225 гр СО2 за 1 пътнически км. Противно на очакванията ни, по-голям коефициент на емисии имат кратките дистанции. Така, ако пътуваме 500 км със средно голям самолет имаме повече емисии на км, отколкото, ако пътуваме 3000 км пак със същия размер самолет. По подобен начин са образувани и коефициентите спрямо големината на самолета. Ако пътуваме 1500 км например с малък самолет – до 50 места, емисиите ни ще са 2,5 пъти повече, отколкото ако изминем същото разстояние със самолет с капацитет над 220 места. Тези разлики идват от начина на изчисляване на емисиите от самолетни пътувания – смятаме ги за един пътник за един изминат километър. Това цели по-адекватно сравнение с други видове транспорт.

Изчисляването на емисиите с автомобил също не е праволинейно – тук емисионните факторите зависят от множество условности. Горивото на автомобилите ни е различно и всеки модел и марка имат различни коефициенти на ефективност. Дали ползваме дизел или бензин, с каква скорост се движим, какви са условията на пътя, дали ползваме климатик, колко е старо превозното средство и тн, са някой от факторите, които определят емисиите на парникови газове. Средният отпечатък на един автомобил е около 144 гр СО2 за 1 пътнически км. Пътуването с автобус е още по-ниско емисионно – ~74 гр СО2 за 1 пътнически км, докато това с електрически влак е най-ниско – 5 гр СО2 за 1 пътнически км, като това са усреднени фактори за Европа. Емисиите от електрически влакове се генерират от електрическия микс в съответната държава. Например в България през 2024г. 83% от емисиите на парникови газове за производство на електричество са генериране от въглища. В Швейцария най-голям дял – 54%, имат ВЕЦ-овете. 

При всички превозни средства в изчисленията на емисии се включват материалите и енергията за производството им, както и енергията, която те консумират, за да се движат. Дори и при ектромобилите (или електрическите влакове/автобуси), няма как отпечатъкът да е нулев, тъй като те използват електроенергия, която е произведена по различен начин – често в микса от източници има фосилни горива (въглища, нефт, газ).

Исторически емисиите от този сектор растат експоненциално във втората половина на 20 век. Ако през 1950 г. емисиите от авиацията са били под 100 млн тона СО2 за целия свят, днес те се доближават до 1 млрд тона СО2 – десет пъти увеличение! Днес това се равнява на около 3% от световните емисии въобще на СО2. Тенденциите сочат, че въглеродният отпечатък на този сектор само ще нараства като някои прогнози показват растеж до 3.6 пъти до средата на века.