Жилището ни, както и всичко останало около нас, което строим, е обвързано с емисии на парникови газове. Емисиите от този сектор се начисляват или в своята тоталност, или според амортизационния си период. Колкото по-дълго употребяваме сграда или път, толкова по-малко емисии на годишна база начисляваме. Освен източник, строителният сектор може да бъде и поглътител на емисии. Как, ще разберем сега.

Емисиите включват, както енергията за тяхната експлоатация (напр. от отопление, охлаждане чрез консумация на електричество или някакво гориво), така и при производството и транспортирането на строителни материали. Според ООН емисиите от този сектор има най-голям дял от всички парниковите газове – 37%. Оперативните емисии (от използването на сградите) представляват около 70% от тях, докато тези от жизнения цикъл – производство на материалите, строежа, разрушаването и третирането на отпадъците – около 30%.

Усилията за декарбонизирането на този сектор са съсредоточени най-вече в намаляване на консумацията на енергия, отопление и охлаждане при експлоатацията на сгради. Недостатъчно действия се предприемат в намаляването на емисиите от производството на строителни материали – цимент, стомана, алуминии. 

След Втората световна война ускорената урбанизация, индустриализацията и икономическият растеж водят до огромен ръст в търсенето на бетон, стомана и стъкло. Това полага основите на въглеродно интензивен строителен модел, който доминира и до днес.

Замяната на строителните материали, които са обвързани с високи емисии, става все по-ключова в усилията за декарбонизиране. Употребата на рециклирани метали е едно решение, което може лесно да бъде приложено. Експерименти се правят и с по-широката употреба на дървени материали, включително и бамбук. Тези естествени материали са поглътители на въглерод и ако бъдат вложени в строителния сектор ще подкрепят не само декарбонизацията на сектора, но и митигацията на ефекта от климатичните промени генерално. Промени се правят и начините на първичното производство на стомана. Замяната на твърдото гориво с електроенергия от възобновяеми източници, както и повишаването на ефективността на рециклираните материали са някои примери за намаляването на емисиите от този сектор

Влагането на отпадъчна пластмаса в строителството също е друг иновативен метод за замяна на традиционни материали, като допринася и за повторната употреба на тази суровина. Пластмасата може да се влага в пътната настилка, като се смесва с останалите материали, или от нея могат да се правят тухли за сгради. Въпреки това има все още много пречки пред това пластмата да замени напълно цимента. Тя не е устойчива на ултравиолетови лъчи, нито на пожари и не е достатъчно здрав материал, за да бъде използван на места, където се изисква понасяне на голяма тежест.