Ще се опитаме да проследим как хранителният сектор се превръща в един основните източници на емисии на парникови газове.

В исторически план развитието на емисиите от хранителния и земеделския сектор може да бъде разграничено в няколко основни периода. До средата на XX век земеделието е предимно местно, с ограничена механизация и ниска употреба на външни ресурси, като емисиите на парникови газове нарастват бавно и следват основно демографския растеж. В периода 1950–1990 г., свързан със Зелената революция, глобалните емисии от сектора се увеличават значително – с приблизително 40–60%, вследствие на интензификацията на производството, рязкото нарастване на употребата на минерални торове и концентрацията на животновъдството. Това води до силен ръст на емисиите на диазотен оксид от земеделските почви и метан от преживни животни. Допълнителното разширяване на земеделските територии за сметка на гористи местности и влажни зони, води и до освобождаване на големи количества въгл През 90-те години на XX век темпът на нарастване на емисиите се забавя, като в някои индустриализирани региони се отчита дори стабилизиране или лек спад, резултат от структурни промени, подобрена ефективност и агроекологични политики. След 2000 г. обаче глобалните емисии от хранителния сектор отново нарастват – с около 10–15% до края на 2010-те години, основно поради увеличеното търсене на храни от животински произход, разширяването на земеделските площи в тропическите региони и глобализацията на хранителните вериги. 

Днес около 30% от световните емисии идват от този сектор и са обвързани най-вече с интензивното преобразуване на различни екосистеми в земеделски земи – като обезлесяването на горски масиви и пресушаването на влажни зони. Най-голям дял на емисии в сектора имат дейностите, свързани директно с отглеждането на култури и животни. Не на последно място, има значително количество емисии свързани с обработката и транспортирането на храната. 

Според Организацията на ООН за храна и земеделие (ФАО) oт 2000 г. насам, емисиите от сектора са се увеличили с 10%. Най-големият компонент на емисии е животновъдството, чрез емисиите на метан и нитратни оксиди. Допълнително, загубите на храна по цялата верига на доставка също са сериозен източник на емисии.